Откровения...

На облака в златистите дантели

Луната замечтано се люлее...

Къде сега е вятърът?... Къде ли?...

Да духне, да погали, да повее...

Нощта е храм свещен за сетивата –

унасят се те в транс и във молитва...

А от безмълвието и от самотата –

един копнеж неосъзнат политва...

... Душата е?!... Душата ми се моли:

на Бог, на Божествата, на Всемира...

Тя вярва в чудеса  ли, в що ли,

които в тая бяла нощ намира!...

Едно време в морето