Откровения...
На облака в златистите дантели
Луната замечтано се люлее...
Къде сега е вятърът?... Къде ли?...
Да духне, да погали, да повее...
Нощта е храм свещен за сетивата –
унасят се те в транс и във молитва...
А от безмълвието и от самотата –
един копнеж неосъзнат политва...
... Душата е?!... Душата ми се моли:
на Бог, на Божествата, на Всемира...
Тя вярва в чудеса ли, в що ли,
които в тая бяла нощ намира!...
Едно време в морето
© Коста Качев All rights reserved.