Попадна след поредния успех

във една килия

с троица известни, влюбени

в клетият живот поети.

Изрече за поздрав

сочна проклетия

и подслади я с няколко хапливи стиха:

- Светът ни, същия,

който дишаме сега

във грозотата си

е нескопосано скован -

роден от псувните Вчера

на пиянска свада

между Времето и Бог.

Запили се от скука,

там, в онази кръчма

между нероденото, игриво Утре

нейде запиляна –

съдбата ни за Днес

решиха, плюейки се,

замеряйки се с минали дела:

- Със сребърни

и златни пранги

душата на човек

за дните си да бъде окована...

Те кимнаха в съгласие

щом думите опитаха,

макар напънали се,

но от няма накъде -

заключени „До вечност!“

бавно, бавно преглътнаха

и до дъно ги изпиха.

- Защо го мразиш? – попита тихичко един от тях,

вкусил от най-горчивото в словата.

- Знам ли – рече, навивайки ръкави,

като за бой –

може би защото

щастието не е раздадено поравно,

нито справедливо дадена е и свободата.

Наведоха глави в смирение

или пред истината преклонение,

потънаха във друга вечност,

обвита от мълчание

и за да ги събуди тропна,

плясна със ръце,

изкашля се и отново ги ухапа:

- Не им се сърдя –

повръщаха навред

и падаха, и ставаха

съвсем по нашенски, човешки,

пиейки често правим -

и Той, и ние -

почти незабележими –

като Сътворение,

оказали се с времето

божествени,

но непростими

във решението си

съдбовни грешки...

В килията

с прозорче в рамка -

украсено от решетка,

разменната монета

беше тишина,

но дошъл без пукната пара

можеше да пирува

да се налива с думи като Него

и всекиго поред да сочи,

да критикува и да псува:

- А вие –

бе чел стиховете им

хвалещи величието

и чарът Му

покрил с грима си битието:

- Защо намирате,

че Той дарил ви е

живот

с лице толкова

изящно и „красиво“?

Поетите поклатиха

в такт със Времето глави:

- Напротив,

съгласни сме със теб

за всичко -

но да си го признаем,

след толкова измами

и изречени за пари лъжи

е вече късно,

а и знаем как истината

ще бъде като изповед

онази, същата,

със 30 сребърни пирони

удобно закована -

да я изкажем

ще бъде Откровение

за нашето падение

и с думи няма как да го опишем

колко много, много ни боли...