Изгарям и намирам себе си
във търсещя поглед на кълвача,
сканиращ под кората на дървото
къде ли ще се крие червея.
Но май при мене червеят е надълбоко
и трудно се открива с поглед,
а ровенето там навътре
болезнено ще е, си мисля.
Кураж събирам да потърся,
но някак май не стигам надълбоко...
успехи дълготрайни не постигам,
кората е дебела, твърда.
А човката ми май е мека,
или пък твърда е на приказки,
до действие опре ли, спира се
и размишлява надълбоко.
Порочният ми кръг разбира се,
върти се и върти... не спира,
дано пък някой ден кората ми размекне се,
или пък човката да се забие.
© Пролет Все права защищены