Изгарям и намирам себе си
във търсещя поглед на кълвача,
сканиращ под кората на дървото
къде ли ще се крие червея.
Но май при мене червеят е надълбоко ...
Изпих океана на времето.
Измих си очите с целувката на вятъра.
Окъпах се в смеха на времето.
И изгорих отровата във мен събирана.
Изгрях със слънцето събудена. ...
Сърцето плува в безкрайния океан от мъдрост и любов,
пречистени от сянка на съмнение и гордост,
искрящи в извора на истината.
Капки кристал се отронват и засияват
в простора на чистотата, ...
И пак отначало, дълбая, дълбая,
няма ли свършване тая ревност моя,
ревност безсмислена,
ревност изпразнена,
ревност към някого, който не съм имала! ...
Търсех те в дима, излитащ от комините на сгушените къщи,
в пожълтелите, стъпкани и смачкани листа на улицата,
търсех те в мрака с цигара в ръка.
Чаках знак от теб, че ме обичаш (още),
Примирих се, там може би вече имаше друга. ...
Когато те търся в слънчевия лъч,
прокрадващ се през дупката в пердето.
Мъничко слънчево зайче,
търсещо да докосне ръката ми.
Бягащо из стаята,гонено от пердето. ...
Самотност,мрак и тишина се сливат в едно.
Какво е това?-спокойствие,смърт?...
Когато някои стене и викът му потъва в тишина
като камък в океан,погълнат безвъзвратно,
размива се като капка захарен сироп в соленото море. ...
