Изгарям и намирам себе си

във търсещя поглед на кълвача,

сканиращ под кората на дървото

къде ли ще се крие червея.

Но май при мене червеят е надълбоко

и трудно се открива с поглед,

а ровенето там навътре

болезнено ще е, си мисля.

Кураж събирам да потърся,

но някак май не стигам надълбоко...

успехи дълготрайни не постигам,

кората е дебела, твърда.

А човката ми май е мека,

или пък твърда е на приказки,

до действие опре ли, спира се

и размишлява надълбоко.

Порочният ми кръг разбира се,

върти се и върти... не спира,

дано пък някой ден кората ми размекне се,

или пък човката да се забие.