В последний ден на своята тъга
ще искам аз сама да се удавя в залеза.
Протягайки насам престъпно пак ръка,
оставяйки следи, рисуващи по пясъка.
Останах ли си вечно влюбена –
пристанала, надбягваща се с вятъра?
Да трия с гума себе си принудена,
пътувах с бризите и по-нататъка.
И по-надолу в пустотата си
ще търся буря за пробуждане по есенно.
Отказано завинаги от пътя си,
не ще заспи сърцето, пък дори отнесено.