Откровения по вятъра
В последний ден на своята тъга
ще искам аз сама да се удавя в залеза.
Протягайки насам престъпно пак ръка,
оставяйки следи, рисуващи по пясъка.
Останах ли си вечно влюбена –
пристанала, надбягваща се с вятъра?
Да трия с гума себе си принудена,
пътувах с бризите и по-нататъка.
И по-надолу в пустотата си
ще търся буря за пробуждане по есенно.
Отказано завинаги от пътя си,
не ще заспи сърцето, пък дори отнесено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
