Sep 1, 2009, 9:58 AM

Откровения по вятъра

Poetry » Philosophical

1.4K 0 12

В последний ден на своята тъга
ще искам аз сама да се удавя в залеза.
Протягайки насам престъпно пак ръка,
оставяйки следи, рисуващи по пясъка.

Останах ли си вечно влюбена –
пристанала, надбягваща се с вятъра?
Да трия с гума себе си принудена,
пътувах с бризите и по-нататъка.

И по-надолу в пустотата си
ще търся буря за пробуждане по есенно.
Отказано завинаги от пътя си,
не ще заспи сърцето, пък дори отнесено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anima-mundi (Антония Ичева)

Красиво изречено, доверено на твоя спътник вечен-вятъра! Теми,лика ти,замазан със сянка,красив е пак, а сърцето ти вечно търсещо! Просто...

2009-11-13T22:19:19+02:00
Shax (Никифор Никифоров)

"Да трия с гума себе си принудена... "

2009-09-28T01:09:43+03:00
dolly (Доли)

Поздравления!!!

2009-09-18T00:11:11+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Поздрави, дете на вятъра!Бъди!Ваше Благородие

2009-09-13T14:28:11+03:00
ATodorov (Александър Тодоров)

Най-хубавата черта на сърцето и неговото най-красиво предназначение е да бъде отнесено.. да бъде заплеснато, да бъде отвято към красивата магия на мечтата си, дори тя да е тъжна мечта.. Това ни прави хора... самото влюбване ни прави искрени, сърдечни, отдадени на другия, неегоистични.. Сърцето се учи от нас и ние с годините се учим от него... А твоето сърце никога няма да заспи защото е сърцето на една неслучайна и непресторена поетеса... с всяко следващо твое стихотворение опознавам все повече и повече поетесата в тях и нейния вътрешен свят... не спирай да ни го показваш!

2009-09-08T19:27:05+03:00