30 нояб. 2025 г., 08:04

Откровено

64 0 0

Без броня оставам, луната сияе,

събличам от себе си слоеве тайни

Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,

макар и със риск да е сякаш безкрайно.

 

Защо ти го казвам? Защото ти вярвам,

защото от толкова много горчилка

научих се малко, оскъдно да давам

дордето избистря и тази мътилка,

 

в която за сетен, но никак последен,

поредният опит съвсем неуспешен,

към Мрака без страх, а с копнеж ще погледна,

и образът твой ще ме гледа отсреща.

 

И нищо, че само в света на мечтите,

ще бъдем такива, каквито не бива,

насън пак към тебе духът ми полита,

и пак ще горя, но пък страшно красиво.

 

Да. Зная. Ще кажеш безстрастно, спокойно,

че всичко това е съвсем безпредметно

и смисълът липсва, и не е достойно,

на нас ни прощават- все пак сме поети.

 

Така, че споделям открито пред всички,

не ще те тревожа със себе си вече,

и само във битки, в дуели епични,

ще бъдем ний близки, макар отдалече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Митева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...