10.01.2011 г., 19:01 ч.

Откровено 

  Поезия » Любовна
1185 0 27
Със сух синджир в дъждовно пладне
аз първа прокопах тунел към тебе.
И твойте отпечатъци откраднах.
Аз нямам нищо, дето да ми вземеш.
Аз нямам нищо. Само глас на птица –
дълбок, егоцентричен, самоук.
Аз мога, но не искам да се вричам,
че утре и след месец ще съм тук.
Такава съм. Проклинам календара.
Какво ли значат няколко недели?!
То, времето, обича да стоварва
боклука там, където сме живели.
Такава съм. Характерът ми литва,
веднага щом при тебе стане сиво.
У мене горко плаче вечен скитник.
Вземи плача ми и... осинови го.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??