Откровено

Без броня оставам, луната сияе,

събличам от себе си слоеве тайни

Не трепваш. Не бягаш. Така се играе,

макар и със риск да е сякаш безкрайно.

Защо ти го казвам? Защото ти вярвам,

защото от толкова много горчилка

научих се малко, оскъдно да давам

дордето избистря и тази мътилка,

в която за сетен, но никак последен,

поредният опит съвсем неуспешен,

към Мрака без страх, а с копнеж ще погледна,

и образът твой ще ме гледа отсреща.

И нищо, че само в света на мечтите,

ще бъдем такива, каквито не бива,

насън пак към тебе духът ми полита,

и пак ще горя, но пък страшно красиво.

Да. Зная. Ще кажеш безстрастно, спокойно,

че всичко това е съвсем безпредметно

и смисълът липсва, и не е достойно,

на нас ни прощават- все пак сме поети.

Така, че споделям открито пред всички,

не ще те тревожа със себе си вече,

и само във битки, в дуели епични,

ще бъдем ний близки, макар отдалече.