5 июл. 2022 г., 23:51

Откровено

440 0 0

Понякога се чувствам аз самотен

и болката на пръсти я броя.

Душата ми изгубено е коте,

а мислите – преливаща тъга.
 

Понякога жестоко се отчайвам,

погубен от човешката злина.

Понякога от болка се замайвам,

останал без надеждица една...

 

Останал без приятелска опора,

успявам да живея някак аз,

но трупа се умора след умора.

Животът ми останал е без глас.
 

Животът ми копнеж е за момиче

и капчица усмихнато добро.

Животът ми писука като птиче,

което ще потъне в зарево̀...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...