5.07.2022 г., 23:51

Откровено

448 0 0

Понякога се чувствам аз самотен

и болката на пръсти я броя.

Душата ми изгубено е коте,

а мислите – преливаща тъга.
 

Понякога жестоко се отчайвам,

погубен от човешката злина.

Понякога от болка се замайвам,

останал без надеждица една...

 

Останал без приятелска опора,

успявам да живея някак аз,

но трупа се умора след умора.

Животът ми останал е без глас.
 

Животът ми копнеж е за момиче

и капчица усмихнато добро.

Животът ми писука като птиче,

което ще потъне в зарево̀...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...