4 янв. 2009 г., 11:42

Откъде се взе

1K 0 23



Откъде се взе така отракан?!

Като буря си в разплакано небе.

Защо не ме подмина тихо, като вятър?

Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!


 

Откъде се взе? Нима ще ме научиш

да броя минутите, секундите дори.

На мен ли точно трябваше да ми се случи

в душата ми да парят твоите очи?


 

На мен ли? Аз, която подминавам

арогантните и властни, натрапчиви мъже,

сега пред теб стоя и тръпна, оживявам,

а дали била съм жива преди теб?


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...