4 янв. 2009 г., 11:42

Откъде се взе

1K 0 23



Откъде се взе така отракан?!

Като буря си в разплакано небе.

Защо не ме подмина тихо, като вятър?

Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!


 

Откъде се взе? Нима ще ме научиш

да броя минутите, секундите дори.

На мен ли точно трябваше да ми се случи

в душата ми да парят твоите очи?


 

На мен ли? Аз, която подминавам

арогантните и властни, натрапчиви мъже,

сега пред теб стоя и тръпна, оживявам,

а дали била съм жива преди теб?


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...