Откъде се взе така отракан?!
Като буря си в разплакано небе.
Защо не ме подмина тихо, като вятър?
Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!
Откъде се взе? Нима ще ме научиш
да броя минутите, секундите дори.
На мен ли точно трябваше да ми се случи
в душата ми да парят твоите очи?
На мен ли? Аз, която подминавам
арогантните и властни, натрапчиви мъже,
сега пред теб стоя и тръпна, оживявам,
а дали била съм жива преди теб?
© Сияна Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
