4.01.2009 г., 11:42

Откъде се взе

1K 0 23



Откъде се взе така отракан?!

Като буря си в разплакано небе.

Защо не ме подмина тихо, като вятър?

Аз нямам нужда да се влюбвам в теб!


 

Откъде се взе? Нима ще ме научиш

да броя минутите, секундите дори.

На мен ли точно трябваше да ми се случи

в душата ми да парят твоите очи?


 

На мен ли? Аз, която подминавам

арогантните и властни, натрапчиви мъже,

сега пред теб стоя и тръпна, оживявам,

а дали била съм жива преди теб?


 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...