ОТЛЕТЕЛИ ДУМИ
... бродяга съм си по душа, където тръгнал съм, ще стигна –
скиторя цял живот пеша – над мен луната вейва мигла,
отвъд проводил рой слънца, вървя си праведно по Пътя,
Бог ми приши безброй крилца! – и мисълта ми не помътя,
летя в сълза, хвърча на стих като с Вълшебните килими! –
и нищичко не ви спестих във вихролейните си рими,
с тях не събрах торба с пари, не трупах злато в чекмеджето.
Тъй мина – с думите добри! – и трудовата ми заетост.
Четете ли ги? – аз не знам. Дори не искам и да зная.
Когато нявга литна там! – в Безмълвията на Безкрая.
10 март 2023 г.
гр. Варна, 13, 30 ч.
© Валери Станков Все права защищены
летя в сълза, хвърча на стих като с Вълшебните килими! –
и нищичко не ви спестих във вихролейните си рими,
При тебе Бог е бил безкрайно щедър, думите те обичат.