Отлетяла птичка
Изпратих те и вкъщи се завръщам,
поглеждам стаята, след тебе разпиляна,
в прегръдката си още те усещам
и сълзите преглъщам замълчана...
Щом с тебе се разделям, рожбо мила,
парченце от сърцето ми се скъсва
и майчината болка спотаила,
не искам да разбираш колко липсва...
Сега си някъде по летища далечни,
самичка с куфара и спомена за нас,
дано да срещаш хора по-човечни,
на теб да гледат - както аз...
Не искам да си толкова далече,
когато нужна съм ти, да ме няма...
Да, зная, че сама се справяш вече,
но винаги ще искам да съм - Мама.
Във твойто сърчице да съм утеха,
ти, моя силно светеща звездичка,
да търсим двете пътя към успеха
за мойта скъпа отлетяла птичка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Георгиева Все права защищены
