renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Apr 17, 2011, 11:28 AM

Отлетяла птичка 

  Poetry » Phylosophy
589 0 9

Изпратих те и вкъщи се завръщам,

поглеждам стаята, след тебе разпиляна,

в прегръдката си още те усещам

и сълзите преглъщам замълчана...

 

Щом с тебе се разделям, рожбо мила,

парченце от сърцето ми се скъсва

и майчината болка спотаила,

не искам да разбираш колко липсва...

 

Сега си някъде по летища далечни,

самичка с куфара и спомена за нас,

дано да срещаш хора по-човечни,

на теб да гледат - както аз...

 

Не искам да си толкова далече,

когато нужна съм ти, да ме няма...

Да, зная, че сама се справяш вече,

но винаги ще искам да съм - Мама.

 

Във твойто сърчице да съм утеха,

ти, моя силно светеща звездичка,

да търсим двете пътя към успеха

за мойта скъпа отлетяла птичка...

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??