renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Apr 17, 2011, 11:28 AM

Отлетяла птичка

743 0 9

Изпратих те и вкъщи се завръщам,

поглеждам стаята, след тебе разпиляна,

в прегръдката си още те усещам

и сълзите преглъщам замълчана...

 

Щом с тебе се разделям, рожбо мила,

парченце от сърцето ми се скъсва

и майчината болка спотаила,

не искам да разбираш колко липсва...

 

Сега си някъде по летища далечни,

самичка с куфара и спомена за нас,

дано да срещаш хора по-човечни,

на теб да гледат - както аз...

 

Не искам да си толкова далече,

когато нужна съм ти, да ме няма...

Да, зная, че сама се справяш вече,

но винаги ще искам да съм - Мама.

 

Във твойто сърчице да съм утеха,

ти, моя силно светеща звездичка,

да търсим двете пътя към успеха

за мойта скъпа отлетяла птичка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0