Отлетяла птичка
Изпратих те и вкъщи се завръщам,
поглеждам стаята, след тебе разпиляна,
в прегръдката си още те усещам
и сълзите преглъщам замълчана...
Щом с тебе се разделям, рожбо мила,
парченце от сърцето ми се скъсва
и майчината болка спотаила,
не искам да разбираш колко липсва...
Сега си някъде по летища далечни,
самичка с куфара и спомена за нас,
дано да срещаш хора по-човечни,
на теб да гледат - както аз...
Не искам да си толкова далече,
когато нужна съм ти, да ме няма...
Да, зная, че сама се справяш вече,
но винаги ще искам да съм - Мама.
Във твойто сърчице да съм утеха,
ти, моя силно светеща звездичка,
да търсим двете пътя към успеха
за мойта скъпа отлетяла птичка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
