Отлита лятото
и Райчо се снижава,
и свети някак си
по-полегато.
В сърцата лятната
жарава избуява
копнежно и с мечта
за ново лято!
Отлита то и от
на Райчо топлотата
поемат без предел
и съкровено,
благоговеещи
и сетивата!
И то отива си
успокоено!
.......................................
Отлита лятото,
отлита!
И пак ще дойде! —
Непременно! —
И ще е
любвеозарено! —
За обич, радост
и
възхита!
© Стоян Минев Все права защищены