Отлитам
Оставям екрана отворен...
отлитам в завивките пак...
потъвам в съня ни бездомен...
с любящите пламъци - с тях
отиват и сенките страшни
да пият от жива вода
и хвърлят крилете си прашни,
изпълнени с обич и смях...
Отиват за истинска нежност
във своите жадни сърца,
отиват да бъдат потребни
на вятъра с други пера,
летящи в красиво небе,
където ефирно сърце
горещо им шепне... Ела!
с лъчи прозрачно-вълшебни...
Събуждат ме тези лъчи,
душата ми пее приятно,
огряна от твойте очи -
любов... невероятна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Агапея Полис Все права защищены
