Оставям екрана отворен...
отлитам в завивките пак...
потъвам в съня ни бездомен...
с любящите пламъци - с тях
отиват и сенките страшни
да пият от жива вода
и хвърлят крилете си прашни,
изпълнени с обич и смях...
Отиват за истинска нежност
във своите жадни сърца,
отиват да бъдат потребни
на вятъра с други пера, ...