29 авг. 2024 г., 15:14

Отлитане

827 3 7

Когато есенните разтревожени ята

на буква "Л" поемат след южняка,

щом покрай нивите без слънчогледи и жита

парливо задимят пак стърнищата...

 

Когато се опразни плажът бял

и стъпките на чайките се преброяват,

когато хванеш лъч позакъснял

и си го скъташ, с него да се сгряваш...

 

Когато лятото прибира свойта страст

във чекмеджето със оръфаните бански,

когато чуеш дрезгавия глас

на спомена, препил с шампанско...

 

Във този септемврийски или октомврийски ден,

под облачните сенки ме поискай!

Годините минават- тръгвай с мен!

С крило до моето като орисан... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....