29 авг. 2024 г., 15:14

Отлитане

835 3 7

Когато есенните разтревожени ята

на буква "Л" поемат след южняка,

щом покрай нивите без слънчогледи и жита

парливо задимят пак стърнищата...

 

Когато се опразни плажът бял

и стъпките на чайките се преброяват,

когато хванеш лъч позакъснял

и си го скъташ, с него да се сгряваш...

 

Когато лятото прибира свойта страст

във чекмеджето със оръфаните бански,

когато чуеш дрезгавия глас

на спомена, препил с шампанско...

 

Във този септемврийски или октомврийски ден,

под облачните сенки ме поискай!

Годините минават- тръгвай с мен!

С крило до моето като орисан... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....