29 авг. 2024 г., 15:14

Отлитане

822 3 7

Когато есенните разтревожени ята

на буква "Л" поемат след южняка,

щом покрай нивите без слънчогледи и жита

парливо задимят пак стърнищата...

 

Когато се опразни плажът бял

и стъпките на чайките се преброяват,

когато хванеш лъч позакъснял

и си го скъташ, с него да се сгряваш...

 

Когато лятото прибира свойта страст

във чекмеджето със оръфаните бански,

когато чуеш дрезгавия глас

на спомена, препил с шампанско...

 

Във този септемврийски или октомврийски ден,

под облачните сенки ме поискай!

Годините минават- тръгвай с мен!

С крило до моето като орисан... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Филипова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...