Отлитане
Когато есенните разтревожени ята
на буква "Л" поемат след южняка,
щом покрай нивите без слънчогледи и жита
парливо задимят пак стърнищата...
Когато се опразни плажът бял
и стъпките на чайките се преброяват,
когато хванеш лъч позакъснял
и си го скъташ, с него да се сгряваш...
Когато лятото прибира свойта страст
във чекмеджето със оръфаните бански,
когато чуеш дрезгавия глас
на спомена, препил с шампанско...
Във този септемврийски или октомврийски ден,
под облачните сенки ме поискай!
Годините минават- тръгвай с мен!
С крило до моето като орисан...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Филипова Всички права запазени
