6 дек. 2007 г., 11:15

Отлитат си годините... 

  Поэзия
1007 0 31
 

 

Отлитат си годините.

Потръпват сетивата.

Минават сенки

в есенна позлата.

Пробягват спомени -

листа отронени.

Сърца изпращат

там

последния си вятър...

И няма формули.

Угасват пориви.

Мечтите тихичко

преспиват.

Земята влажна е.

Душата прашна е.

А болката във сиво

е обвита.

И бяга времето.

Покълва бремето.

Смирено е навел

глава копнежът.

Притихва страдаща

сълзица пареща,

погалва ме

и връща ми стремежа.

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, приятели! Хубав ден!!!
  • Криси, написала си невероятен стих! С поздрави!
  • Силен стих.Нежна тъга и лека умора.Но пак продължаваш напред.
  • Силен стих.Нежна тъга и лека умора.Но пак продължаваш напред.
  • Силен стих.Нежна тъга и лека умора.Но пак продължаваш напред.
  • Криси, перфектен ритъм и жесток стих!
    А за вчера, извинявай, аз за малко се отклоних и се присъединих после към другите, но ти си беше тръгнала.
  • Това е един от най-силните ти стихове!НЕ казвам, че другите не са силни, но този направо ми спря дъха, толкова хубаво четиво рядко се среща и щастливци сме ние, че го сподели с нас!
  • "Земята влажна е.Душата прашна е.
    А болката във сиво е обвита."

    Но няма страшно, щом проблясват
    копнежи и мечти в очите...

    АПЛОДИСМЕНТИ!!!СТРАХОТЕН СТИХ!!!БРАВО!!!

  • Реничка, май всички са се вглъбили в костите на шарана и няма кой да отвори Пеперудите
    Мариолче, чак по-желани...?! Може, ама много не ми се вярва
    Весело да ви е, на всички!
  • Така, мила сега аз да ти кажа, че ставаме по-мъдри, по-красиви,
    по-желани с възрастта и най-важното да си повярваме!!!
  • Да, Вълчо х 2, но поне го правим качествено тоз полет?!
    Пепи, не съм го писала днес, споко. Днес не съм така тъжна.
    НА ВСИЧКИ БЛАГОДАРЯ И ДА ПРАЗНУВАМЕ, НАЛИ?
  • ЛЕТИ СИ ВРЕМЕТО,КРИСИ,ЛЕТИ...........И НИЕ ЛЕТИМ НА НЕГОВИТЕ КРИЛЕ!
    И НЯМА СПИРАЧКА!
  • Душата прашна е,копнежът е навел смирено глава...Крисии,не така,каква е тази тъга?!Поздравявам те с обич!
  • Нека остаряваме,като катедрали,както е казал поета!
    Прекрасен стих Криси!
    Честит празник!
  • Мили приятели (нямам време, но и аз мислено изброявам имената ви), благодаря ви много за топлите думи! Феичка, на теб специално благодаря - четох го поне 2-3 пъти преди да го публикувам, но не съм видяла изядената буквичка.
    Хубав празник на всички, приятели!!!
  • Страдаща пречистваща сълзица,която връща стремежа...Прегръдка,Криси и от мен!
  • Май е по-добре без формули! Всеки по своему, със своята красота и болка!
    Чудесна си, мила Криси!!!
    Поздрави
  • Чудесно!Нека душата да бъде винаги млада!
  • Тъгата е основното настроение,но и оптимизмът го има.Годините минават,но поне да остаряваме красиво.
  • Прелест и тиха тъга...
    Умили ме , мила Криси, погали ме...
    С много обич за теб и притихналата пареща сълзица...
  • Чудесно е! Браво!
  • Не губи стремежа!
    Светъл стих!!!
    Поздрав
  • Прелест...нямам думи...
    Поздрав!!!
  • Много ми хареса, миличка Криси! Поздрави от мен!
  • Животът през твоя стих - вълшебно...
  • Прекрасно!Отначало тръгва носйалгично ,но това :
    "Притихва страдаща
    сълзица пареща,
    погалва ме
    и връща ми сремежа."
    звучи силно и оптимистично.

  • Чудесен стих,миличка!!!
    Браво!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Браво, Криси! Много хубав и нежен стих!Поздрави!
  • Погалващо..нежно и толкова истинско! Поздрави, Криси!!!
  • Смело и винаги напред ,Криси Страхотен стих !
  • Написала си невероятно красив стих!
    Браво Криси!
    С много обич!
Предложения
: ??:??