Отлитат си годините...
Отлитат си годините.
Потръпват сетивата.
Минават сенки
в есенна позлата.
Пробягват спомени -
листа отронени.
Сърца изпращат
там
последния си вятър...
И няма формули.
Угасват пориви.
Мечтите тихичко
преспиват.
Земята влажна е.
Душата прашна е.
А болката във сиво
е обвита.
И бяга времето.
Покълва бремето.
Смирено е навел
глава копнежът.
Притихва страдаща
сълзица пареща,
погалва ме
и връща ми стремежа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
