Отлитат си годините.
Потръпват сетивата.
Минават сенки
в есенна позлата.
Пробягват спомени -
листа отронени.
Сърца изпращат
там
последния си вятър...
И няма формули.
Угасват пориви.
Мечтите тихичко
преспиват.
Земята влажна е.
Душата прашна е.
А болката във сиво
е обвита.
И бяга времето.
Покълва бремето.
Смирено е навел
глава копнежът.
Притихва страдаща
сълзица пареща,
погалва ме
и връща ми стремежа.
© Криси All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
