8 апр. 2009 г., 00:05

*** (отломки)

899 0 3

 

Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,

а как затваря всичко и мен... Херметически.


Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.

Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.



-------------------



Отломки от релса -

с тях декорираш тортата с двете фигурки:

защото винаги ще се обичат,

защото винаги ще са заедно,

и ако са заедно, ще е сладко,

защото няма да дерайлират...


Но сватба няма да има.



--------------------



Трамвайна спирка, късен час:

дрипи на клошар и вестници.

Разпилени цяло стадо

найлонови торбички съскат.


Зимно. Никакво. Какво оставяме

след себе си?

Само аромат на дим...

след нас се носи като траурен шал.





Декември '08

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деймиън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • точно така, кръпка - от онези биещите на очи, а защо не отломка с предназначение, която все така си остава отломка/спомен/излишност...

    всички сме агорафобни същества, малко или много, някои повече от други. благодаря за коментарите... радвам се, че всеки е открил по малко от себе си в глупостите ми :/
  • траурният шал е някак... не като отломка, а като кръпка. не ми е на място.
    колкото до агорафобията - колко ми е по сърце - идея нямаш... не се гордея с това... присъща ми фобия... мачкаща...

    отплеснах се, а исках просто да споделя колко ме грабна прочетеното на тази страница. много!

    да!
  • Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,
    а как затваря всичко и мен... Херметически.

    Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.
    Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.

    !!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...