Apr 8, 2009, 12:05 AM

*** (отломки)

  Poetry » Other
900 0 3

 

Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,

а как затваря всичко и мен... Херметически.


Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.

Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.



-------------------



Отломки от релса -

с тях декорираш тортата с двете фигурки:

защото винаги ще се обичат,

защото винаги ще са заедно,

и ако са заедно, ще е сладко,

защото няма да дерайлират...


Но сватба няма да има.



--------------------



Трамвайна спирка, късен час:

дрипи на клошар и вестници.

Разпилени цяло стадо

найлонови торбички съскат.


Зимно. Никакво. Какво оставяме

след себе си?

Само аромат на дим...

след нас се носи като траурен шал.





Декември '08

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деймиън All rights reserved.

Comments

Comments

  • точно така, кръпка - от онези биещите на очи, а защо не отломка с предназначение, която все така си остава отломка/спомен/излишност...

    всички сме агорафобни същества, малко или много, някои повече от други. благодаря за коментарите... радвам се, че всеки е открил по малко от себе си в глупостите ми :/
  • траурният шал е някак... не като отломка, а като кръпка. не ми е на място.
    колкото до агорафобията - колко ми е по сърце - идея нямаш... не се гордея с това... присъща ми фобия... мачкаща...

    отплеснах се, а исках просто да споделя колко ме грабна прочетеното на тази страница. много!

    да!
  • Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,
    а как затваря всичко и мен... Херметически.

    Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.
    Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.

    !!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...