8 abr 2009, 0:05

*** (отломки)

  Poesía » Otra
903 0 3

 

Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,

а как затваря всичко и мен... Херметически.


Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.

Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.



-------------------



Отломки от релса -

с тях декорираш тортата с двете фигурки:

защото винаги ще се обичат,

защото винаги ще са заедно,

и ако са заедно, ще е сладко,

защото няма да дерайлират...


Но сватба няма да има.



--------------------



Трамвайна спирка, късен час:

дрипи на клошар и вестници.

Разпилени цяло стадо

найлонови торбички съскат.


Зимно. Никакво. Какво оставяме

след себе си?

Само аромат на дим...

след нас се носи като траурен шал.





Декември '08

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деймиън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • точно така, кръпка - от онези биещите на очи, а защо не отломка с предназначение, която все така си остава отломка/спомен/излишност...

    всички сме агорафобни същества, малко или много, някои повече от други. благодаря за коментарите... радвам се, че всеки е открил по малко от себе си в глупостите ми :/
  • траурният шал е някак... не като отломка, а като кръпка. не ми е на място.
    колкото до агорафобията - колко ми е по сърце - идея нямаш... не се гордея с това... присъща ми фобия... мачкаща...

    отплеснах се, а исках просто да споделя колко ме грабна прочетеното на тази страница. много!

    да!
  • Клепач за прикритие: прозиращ, топъл, мембранно лек,
    а как затваря всичко и мен... Херметически.

    Без площадът да спре за миг, без гълъбите да олекнат.
    Силует и агорафобен чадър - правят сянка, късат се.

    !!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...