Отмини, отивай...

Поэзия » Любовная

788 0 11

Отминаваш!

Не ме познаваш вече?

Аз не бях ти съдба,

но ти ми беше

и остана ли сам вечер

отново отдалече те срещам.

Добре! Спри се!

В очите ти ми погледни!

Не се ли виждаш там

изписана

в цял ръст, така

като кръст,

в едни зеници

изографисана?

Не те ли мокрят

тези капки - мъниста,

отмиващи спомена

за любов една чиста,

за теб еднодневна,

а за мене последна?

Отминаваш!

Но ме познаваш!

Има още много

в света тъжни очи

и от днес аз ще попивам

и техните горчиви

сълзи!

Отмини!

Не се спирай вече!

Отивай! Върви ...

Само любовта е вечна!

Нали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valqka (Валентин Василев)

Когато ме докосваш, Ире, не мога да се чувствам сам! Усмихвам ти се с благодарност!

2013-07-22T11:58:25+03:00
doubt (Ирина)

Завръщам се тихо в словата ти...очите ми светват във плам, докосвам моментно ръката ти, как казваш че чувстваш се сам?! Как виждам в просъница пръстите изчукващи думите - храм? Не бива! Върни се! Усмихвай се! Не казвай че чувстваш се сам!

2013-07-12T00:52:47+03:00
valqka (Валентин Василев)

С благодарности, Надежда и Далия! Сърдечни поздрави!

2013-07-11T17:10:01+03:00
blackdahlia (Далия)

Изконната тема за вечната любов и болката. Много силни чувства има в този стих. Преживяно ! От мен 6+ .

2013-07-11T14:27:11+03:00
Melancholy1 (Надежда)

Хората идват и си отиват от живота ни... От всяка любов, обаче, остават следи завинаги! Поздрав!

2013-07-11T14:16:52+03:00