valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Jul 10, 2013, 8:30 AM

Отмини, отивай...

  Poetry » Love
786 0 11

 

 

 

     Отминаваш!

                 Не ме познаваш вече?

     Аз не бях ти съдба,

                               но ти ми беше

     и остана ли сам вечер

       отново отдалече те срещам.

     

     Добре! Спри се!

             В очите ти ми погледни!

     Не се ли виждаш там

                                        изписана

     в цял ръст, така

                                    като кръст,

     в едни зеници

                              изографисана?

     Не те ли мокрят

                  тези капки - мъниста,

     отмиващи спомена

                    за любов една чиста,

     за теб еднодневна,

                     а за мене последна?

     Отминаваш!

                           Но ме познаваш!

     Има още много

                        в света тъжни очи

     и от днес аз ще попивам

                       и техните горчиви

                сълзи!

     Отмини!

         Не се спирай вече!

                          Отивай! Върви ...

     Само любовта е вечна!

                                               Нали!

 

 

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Когато ме докосваш, Ире, не мога да се чувствам сам! Усмихвам ти се с благодарност!
  • doubt (Ирина)
    doubt (Ирина)
    Завръщам се тихо в словата ти...очите ми светват във плам, докосвам моментно ръката ти, как казваш че чувстваш се сам?! Как виждам в просъница пръстите изчукващи думите - храм? Не бива! Върни се! Усмихвай се! Не казвай че чувстваш се сам!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    С благодарности, Надежда и Далия! Сърдечни поздрави!
  • blackdahlia (Далия)
    blackdahlia (Далия)
    Изконната тема за вечната любов и болката. Много силни чувства има в този стих. Преживяно ! От мен 6+ .
  • Melancholy1 (Надежда)
    Melancholy1 (Надежда)
    Хората идват и си отиват от живота ни... От всяка любов, обаче, остават следи завинаги! Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0