Jul 10, 2013, 8:30 AM

Отмини, отивай... 

  Poetry » Love
635 0 11

 

 

 

     Отминаваш!

                 Не ме познаваш вече?

     Аз не бях ти съдба,

                               но ти ми беше

     и остана ли сам вечер

       отново отдалече те срещам.

     

     Добре! Спри се!

             В очите ти ми погледни!

     Не се ли виждаш там

                                        изписана

     в цял ръст, така

                                    като кръст,

     в едни зеници

                              изографисана?

     Не те ли мокрят

                  тези капки - мъниста,

     отмиващи спомена

                    за любов една чиста,

     за теб еднодневна,

                     а за мене последна?

     Отминаваш!

                           Но ме познаваш!

     Има още много

                        в света тъжни очи

     и от днес аз ще попивам

                       и техните горчиви

                сълзи!

     Отмини!

         Не се спирай вече!

                          Отивай! Върви ...

     Само любовта е вечна!

                                               Нали!

 

 

    

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Когато ме докосваш, Ире, не мога да се чувствам сам! Усмихвам ти се с благодарност!
  • Завръщам се тихо в словата ти...очите ми светват във плам, докосвам моментно ръката ти, как казваш че чувстваш се сам?! Как виждам в просъница пръстите изчукващи думите - храм? Не бива! Върни се! Усмихвай се! Не казвай че чувстваш се сам!
  • С благодарности, Надежда и Далия! Сърдечни поздрави!
  • Изконната тема за вечната любов и болката. Много силни чувства има в този стих. Преживяно ! От мен 6+ .
  • Хората идват и си отиват от живота ни... От всяка любов, обаче, остават следи завинаги! Поздрав!
  • Благодаря ви, Кети и Ели! Като екстрахиране на зъб е, Кети,без упойка, но това е живота - съдба!
  • Любов!!!!!
  • Много боли, когато за теб е голямата любов, а за човека отсреща - просто едно дихание... ех, Валяк, трябва много да те е боляло, за да създадеш такива хубави стихове!
  • Благодаря ви, Септ, Естрея, Дани, Алекс! И аз знам, Дани, но е по-добре да я има, дори на капки, затова няма да те питам нищо!
  • Не е вечна любовта!
    Колкото по-силни са чувствата, толкова е по-уязвима. Не ме питай, просто знам!
  • Нали!!!
Random works
: ??:??