valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Jul 10, 2013, 8:30 AM

Отмини, отивай...

  Poetry » Love
784 0 11

 

 

 

     Отминаваш!

                 Не ме познаваш вече?

     Аз не бях ти съдба,

                               но ти ми беше

     и остана ли сам вечер

       отново отдалече те срещам.

     

     Добре! Спри се!

             В очите ти ми погледни!

     Не се ли виждаш там

                                        изписана

     в цял ръст, така

                                    като кръст,

     в едни зеници

                              изографисана?

     Не те ли мокрят

                  тези капки - мъниста,

     отмиващи спомена

                    за любов една чиста,

     за теб еднодневна,

                     а за мене последна?

     Отминаваш!

                           Но ме познаваш!

     Има още много

                        в света тъжни очи

     и от днес аз ще попивам

                       и техните горчиви

                сълзи!

     Отмини!

         Не се спирай вече!

                          Отивай! Върви ...

     Само любовта е вечна!

                                               Нали!

 

 

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Когато ме докосваш, Ире, не мога да се чувствам сам! Усмихвам ти се с благодарност!
  • doubt (Ирина)
    doubt (Ирина)
    Завръщам се тихо в словата ти...очите ми светват във плам, докосвам моментно ръката ти, как казваш че чувстваш се сам?! Как виждам в просъница пръстите изчукващи думите - храм? Не бива! Върни се! Усмихвай се! Не казвай че чувстваш се сам!
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    С благодарности, Надежда и Далия! Сърдечни поздрави!
  • blackdahlia (Далия)
    blackdahlia (Далия)
    Изконната тема за вечната любов и болката. Много силни чувства има в този стих. Преживяно ! От мен 6+ .
  • Melancholy1 (Надежда)
    Melancholy1 (Надежда)
    Хората идват и си отиват от живота ни... От всяка любов, обаче, остават следи завинаги! Поздрав!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0