Jul 10, 2013, 8:30 AM

Отмини, отивай...

  Poetry » Love
789 0 11

 

 

 

     Отминаваш!

                 Не ме познаваш вече?

     Аз не бях ти съдба,

                               но ти ми беше

     и остана ли сам вечер

       отново отдалече те срещам.

     

     Добре! Спри се!

             В очите ти ми погледни!

     Не се ли виждаш там

                                        изписана

     в цял ръст, така

                                    като кръст,

     в едни зеници

                              изографисана?

     Не те ли мокрят

                  тези капки - мъниста,

     отмиващи спомена

                    за любов една чиста,

     за теб еднодневна,

                     а за мене последна?

     Отминаваш!

                           Но ме познаваш!

     Има още много

                        в света тъжни очи

     и от днес аз ще попивам

                       и техните горчиви

                сълзи!

     Отмини!

         Не се спирай вече!

                          Отивай! Върви ...

     Само любовта е вечна!

                                               Нали!

 

 

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Когато ме докосваш, Ире, не мога да се чувствам сам! Усмихвам ти се с благодарност!
  • Завръщам се тихо в словата ти...очите ми светват във плам, докосвам моментно ръката ти, как казваш че чувстваш се сам?! Как виждам в просъница пръстите изчукващи думите - храм? Не бива! Върни се! Усмихвай се! Не казвай че чувстваш се сам!
  • С благодарности, Надежда и Далия! Сърдечни поздрави!
  • Изконната тема за вечната любов и болката. Много силни чувства има в този стих. Преживяно ! От мен 6+ .
  • Хората идват и си отиват от живота ни... От всяка любов, обаче, остават следи завинаги! Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....