Аз стоя и чакам като убиец в тъмната нощ,
момента, в който ти ще се спънеш и паднеш - а аз ще ти забия нож.
Ще пронижа сърцето ти жестоко
и после ножа ще завъртя,
ще те гледам в очите безумно лудо - усмивка ще ти подаря.
Ще те целуна и тихо на ухото ще прошепна,
че мъртва е вече любовта -за накрай, вместо сбогом,
ще ти помахам с ръка.
Следите ще изчезнат и споменът ще е изтрит,
но едно ще помним - че беше нощ и бе убит.
© Йонка Мирчева Все права защищены