8 авг. 2009 г., 20:15

Отмъщение

670 0 1

 Аз стоя и чакам като убиец в тъмната нощ,

момента, в който ти ще се спънеш и паднеш - а аз ще ти забия нож.

 Ще пронижа сърцето ти жестоко

и после ножа ще завъртя,

ще те гледам в очите безумно лудо - усмивка ще ти подаря.

 Ще те целуна и тихо на ухото ще прошепна,

че мъртва е вече любовта -за накрай, вместо сбогом,

ще ти помахам с ръка.

 Следите ще изчезнат и споменът ще е изтрит,

но едно ще помним - че беше нощ и бе убит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...