8 авг. 2009 г., 20:15

Отмъщение

674 0 1

 Аз стоя и чакам като убиец в тъмната нощ,

момента, в който ти ще се спънеш и паднеш - а аз ще ти забия нож.

 Ще пронижа сърцето ти жестоко

и после ножа ще завъртя,

ще те гледам в очите безумно лудо - усмивка ще ти подаря.

 Ще те целуна и тихо на ухото ще прошепна,

че мъртва е вече любовта -за накрай, вместо сбогом,

ще ти помахам с ръка.

 Следите ще изчезнат и споменът ще е изтрит,

но едно ще помним - че беше нощ и бе убит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Мирчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...