Отначало

Малката фраза в главата ми

те повтаря.

Като сол в раната

горчиш

на върха на езика,

от ръба на сетивата ми

скачаш

надолу с главата,

без въже, без завои,

без обувки,

без да мислиш...

Няма смисъл,

вътре в мен е същото,

както отвън –

бъркотия,

която майка ти

не би искала да оправиш.

Всъщност постоянно

сме същите –

празни и празнични

като подаръци,

накрая остава само обвивката.

А сега отначало.