Отначало
373
1
0
Малката фраза в главата ми
те повтаря.
Като сол в раната
горчиш
на върха на езика,
от ръба на сетивата ми
скачаш
надолу с главата,
без въже, без завои,
без обувки,
без да мислиш...
Няма смисъл,
вътре в мен е същото,
както отвън –
бъркотия,
която майка ти
не би искала да оправиш.
Всъщност постоянно
сме същите –
празни и празнични
като подаръци,
накрая остава само обвивката.
А сега отначало.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
