Отначало
372
1
0
Малката фраза в главата ми
те повтаря.
Като сол в раната
горчиш
на върха на езика,
от ръба на сетивата ми
скачаш
надолу с главата,
без въже, без завои,
без обувки,
без да мислиш...
Няма смисъл,
вътре в мен е същото,
както отвън –
бъркотия,
която майка ти
не би искала да оправиш.
Всъщност постоянно
сме същите –
празни и празнични
като подаръци,
накрая остава само обвивката.
А сега отначало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
