3 авг. 2015 г., 20:07

Относителност

1K 0 10

Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.


Прескок от "знаех го" в "забравих".
Превръщането на дърво във въглен.
На въглеродни късове във диаманти.
Потъналото в прах "ще се завърна".


Сърцевина от пръст в обвивка опит.
Едносезонност в крехкостта на цвете.
Очаквания, вързани в горящи снопи.
Написаното. Скритото сред редовете...


Това е просто време. Нищо повече!
Една изронила се с мислите реалност.
Но няма аналог Секундата със Тебе!
Наричам я със галеното име Радост!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На всички поспрели се, сърдечно благодаря!
  • Произведение с откровено философски уклон, чиято основна теза Време, е представена и тълкувана с присъщи за понятието функции. Функции, облечени със "свежи" вербални находки.
  • Много интересен стих е този - води те по стълбичката от превратности
    на относителното време...до Радостта!
    Приятно ми беше това плавно изкачване! Поздрави, Таня!
  • Много, много хубаво!
  • ех точно с Мене ли

    шегувам се, но като го чета ми се прииска да е така

    поздравления

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....