Aug 3, 2015, 8:07 PM

Относителност

  Poetry » Other
1K 0 10

Това е просто време, нищо повече!
Накъсани хартийки в безтегловност.
Стрелки, отмерващи възможности.
Нанизване на сън - мечти - тревоги.


Прескок от "знаех го" в "забравих".
Превръщането на дърво във въглен.
На въглеродни късове във диаманти.
Потъналото в прах "ще се завърна".


Сърцевина от пръст в обвивка опит.
Едносезонност в крехкостта на цвете.
Очаквания, вързани в горящи снопи.
Написаното. Скритото сред редовете...


Това е просто време. Нищо повече!
Една изронила се с мислите реалност.
Но няма аналог Секундата със Тебе!
Наричам я със галеното име Радост!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На всички поспрели се, сърдечно благодаря!
  • Произведение с откровено философски уклон, чиято основна теза Време, е представена и тълкувана с присъщи за понятието функции. Функции, облечени със "свежи" вербални находки.
  • Много интересен стих е този - води те по стълбичката от превратности
    на относителното време...до Радостта!
    Приятно ми беше това плавно изкачване! Поздрави, Таня!
  • Много, много хубаво!
  • ех точно с Мене ли

    шегувам се, но като го чета ми се прииска да е така

    поздравления

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...