Мисля относно "завинаги" -
животът никога няма да бъде същия.
Не е нужно да има причина,
за да те чувствам,
дори когато не усещам вятъра.
Ние бяхме заедно в асансьора,
който никога не стигаше до единадесетия етаж...
Етажът, който дори не съществува...
Там, на покрива, светът е наш.
А сега тичам след теб, крещя името ти,
но ти не ме чуваш, заслепен от бяла светлина.
И аз бягам ли, бягам - замръзнала,
а ти никога не се обръщаш,
не и наяве, нито в съня.