Jul 21, 2009, 3:51 PM

Относно завинаги

  Poetry » Love
846 1 1

Мисля относно "завинаги" -
животът никога няма да бъде същия.
Не е нужно да има причина,
за да те чувствам,
дори когато не усещам вятъра.
Ние бяхме заедно в асансьора,
който никога не стигаше до единадесетия етаж...
Етажът, който дори не съществува...
Там, на покрива, светът е наш.
А сега тичам след теб, крещя името ти,
но ти не ме чуваш, заслепен от бяла светлина.
И аз бягам ли, бягам - замръзнала,
а ти никога не се обръщаш,
не и наяве, нито в съня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...