Отново...
***
Днес отново се събудих онемяла...
Не помня как заспивам в полутон...
И колко съм пребродила и полудяла...
Завръщам се, по дяволите, в този дом...
Не ме усмихва всяка утрин вяла...
Не виждам слънце в черното кафе...
И все едно, че съм била живяла...
И все едно била съм пак дете...
А днес наново тръгвам... без начало...
За вчера помня ли... едва, едва...
Едно момиче ме рисува с огледало...
а в океаните помахва ми жена...
А днес отново... ще потеглям полуцяла...
Ще се бера сред камъните... нощ по нощ...
И ще се будя... в млечицето избуяла...
Ще се плевя през ден с излишна мощ...
За толкоз мрак не съм копняла...
И за Луните... тънат ми в разкош...
Нима приживе съм била летяла?!?...
Заспивала съм... а било е нощ!...
Днес отново се събудих онемяла...
Не помня как заспивам в полутон...
И колко съм пребродила и полудяла...
Завръщам се, по дяволите, в този дом...
Не ме усмихва всяка утрин вяла...
Не виждам слънце в черното кафе...
И все едно, че съм била живяла...
И все едно била съм пак дете...
А днес наново тръгвам... без начало...
За вчера помня ли... едва, едва...
Едно момиче ме рисува с огледало...
а в океаните помахва ми жена...
А днес отново... ще потеглям полуцяла...
Ще се бера сред камъните... нощ по нощ...
И ще се будя... в млечицето избуяла...
Ще се плевя през ден с излишна мощ...
За толкоз мрак не съм копняла...
И за Луните... тънат ми в разкош...
Нима приживе съм била летяла?!?...
Заспивала съм... а било е нощ!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
