*** Днес отново се събудих онемяла... Не помня как заспивам в полутон... И колко съм пребродила и полудяла... Завръщам се, по дяволите, в този дом...
Не ме усмихва всяка утрин вяла... Не виждам слънце в черното кафе... И все едно, че съм била живяла... И все едно била съм пак дете...
А днес наново тръгвам... без начало... За вчера помня ли... едва, едва... Едно момиче ме рисува с огледало... а в океаните помахва ми жена...
А днес отново... ще потеглям полуцяла... Ще се бера сред камъните... нощ по нощ... И ще се будя... в млечицето избуяла... Ще се плевя през ден с излишна мощ...
За толкоз мрак не съм копняла... И за Луните... тънат ми в разкош... Нима приживе съм била летяла?!?... Заспивала съм... а било е нощ!...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Много хубав стих!