22 нояб. 2007 г., 18:02

Отново

884 0 1
 

     Отново

 

Отново те няма                                          

Отново съм сама                                        

Отново си при нея                                     

И отново ще се върнеш                              

с усмивка на уста                                       

и ще кажеш поредната лъжа                     

Но аз те обичам                                          

и отново ще простя                                    

Но се питам до кога                                   

Отново ще е моята съдба                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла,Анна!!!

    Прекрасен стих - малък, но ме замисли... 6+
    Всяка прошка си има граници, пожелавам ти много щастие и любов!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...