22.11.2007 г., 18:02

Отново

883 0 1
 

     Отново

 

Отново те няма                                          

Отново съм сама                                        

Отново си при нея                                     

И отново ще се върнеш                              

с усмивка на уста                                       

и ще кажеш поредната лъжа                     

Но аз те обичам                                          

и отново ще простя                                    

Но се питам до кога                                   

Отново ще е моята съдба                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла,Анна!!!

    Прекрасен стих - малък, но ме замисли... 6+
    Всяка прошка си има граници, пожелавам ти много щастие и любов!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...