Отново
Отново
Отново те няма
Отново съм сама
Отново си при нея
И отново ще се върнеш
с усмивка на уста
и ще кажеш поредната лъжа
Но аз те обичам
и отново ще простя
Но се питам до кога
Отново ще е моята съдба
© Анна Петрова All rights reserved.
Nov 22, 2007, 6:02 PM
Comments
Comments
-
Добре дошла,Анна!!!
Прекрасен стих - малък, но ме замисли... 6+
Всяка прошка си има граници, пожелавам ти много щастие и любов!!!
Editor's choice
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
