Nov 22, 2007, 6:02 PM

Отново

  Poetry » Love
881 0 1
 

     Отново

 

Отново те няма                                          

Отново съм сама                                        

Отново си при нея                                     

И отново ще се върнеш                              

с усмивка на уста                                       

и ще кажеш поредната лъжа                     

Но аз те обичам                                          

и отново ще простя                                    

Но се питам до кога                                   

Отново ще е моята съдба                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добре дошла,Анна!!!

    Прекрасен стих - малък, но ме замисли... 6+
    Всяка прошка си има граници, пожелавам ти много щастие и любов!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...