Отново
на Д.М.
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата...
Гласът ми изтъня, чуплив и бял.
Повлече ме сънят във тъмна бездна.
Внезапен лъч, по чудо оцелял,
прошепна името ти ...и изчезна.
Тревите ме ожалиха без глас.
С ръце зелени милваха ме дълго.
Постеля бяха някога за нас...
дъхът ти пареше по моя хълбок...
Размърда се умът ми осланен,
едно предчувствие прогони мрака:
че, щом за мен, за мен си отреден,
ще трябва до безкрайност да те чакам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
