laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
9 мая 2018 г., 10:16

Отново 

  Поэзия
395 2 3

                                   на Д.М.

 

Ти днес отново не дойде!

Сълзѝте ми разсърдиха луната.

Тъгата си попитах: "Накъде

да тръгна?" Да забравя самотата...

 

Гласът ми изтъня, чуплив и бял.

Повлече ме сънят във тъмна бездна.

Внезапен лъч, по чудо оцелял,

прошепна името ти ...и изчезна.

 

Тревите ме ожалиха без глас.

С ръце зелени милваха ме дълго.

Постеля бяха някога за нас...

дъхът ти пареше по моя хълбок...

 

Размърда се умът ми осланен,

едно предчувствие прогони мрака:

че, щом за мен, за мен си отреден,

ще трябва до безкрайност да те чакам.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??