7 мая 2011 г., 16:37

Отново жива

779 0 5

Сняг покри земята,

скреж покри стъклата.

Но в сърцето ми гори жарава,

жарава от любов.

 

Преди теб бях станала кубче лед,

но ти дойде и стопли моята душа.

 

Слънце ли си, страст ли си,

копнеж ли си, не зная,

но зная, че силно те желая.

 

Пожелаеш ли ми ''добро утро'',

сякаш целият свят ми се усмихва.

 

Готова съм отново да обичам,

готова съм отново да се вричам,

дори да ме боли след това.

Поемам риска само да виждам как ме гледаш,

как ми се усмихваш.

 

23.11.2008г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...