Отново жива
Сняг покри земята,
скреж покри стъклата.
Но в сърцето ми гори жарава,
жарава от любов.
Преди теб бях станала кубче лед,
но ти дойде и стопли моята душа.
Слънце ли си, страст ли си,
копнеж ли си, не зная,
но зная, че силно те желая.
Пожелаеш ли ми ''добро утро'',
сякаш целият свят ми се усмихва.
Готова съм отново да обичам,
готова съм отново да се вричам,
дори да ме боли след това.
Поемам риска само да виждам как ме гледаш,
как ми се усмихваш.
23.11.2008г.
© Симона Костадинова All rights reserved.
