Love (Ванина)
454 5833
14 авг. 2007 г., 10:53

Отново живея 

  Поэзия
611 1 7
Аз ти казах за другия,
ти ми прости.
За любовта си мислех - изгубих я,
живеех в толкова лъжи.
Преди всеки мой ден минаваше
в болка и самота.
А ти не осъзнаваше,
че до теб стои коварна жена.
Много пъти си играех
с твойте чувства и мечти.
И доста често си мечтаех,
да видя в очите ти сълзи.
И ето, най-накрая се случи,
ти разбра каква съм аз.
Любовта си заключи,
освободи я от моята власт.
Аз се почувствах нищожна -
дяволско същество.
Все едно произхождам
от най-нисшето същество.
Най-накрая разбрах какво е да обичам,
беше късно за разкаяние.
Не, не искам да се вричам,
а и Бог не би ми дал покаяние.
Аз ти казвам:"Прощавай",
но ти ме спираш с ръка.
Моля те, не ме съжалявай -
още повече се чувствам нищожна жена.
Но ти ме целуваш.
Спираш дъха ми с уста.
И сякаш будна сънувам,
и живота ми започва отсега.



                                                             2005г.

© Ванина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??